hr support

В последната статия, посветена на лидерството ще се спрем на една относително нова теория - Лидерство, базирано на Емоционална Интелигентност (EI Based Leadership –Goleman et al).

Концепцията за Емоционална Интелигентност (ЕИ) е сравнително млада и нейното пренасяне върху HR практиките предлага доста вълнуващи възможности за развитие на човешкият капитал. Разбира се, и за развитието на лидерските качества. Като използват за изходна точка концепцията на  Bass (transformational leadership) Goleman, Caruso и колеги създават модел за лидерство чрез ЕИ. Концепцията описва както няколко стила, така и множество компетенции, свързани с поведения асоцииран с дименсиите на ЕИ.

 

Водени от желанието да породим дискусия сред професионалистите, работещи на HR фронта за практическата приложимост на лидерските теории, екипът на HR Support започнахме с публикация по темата през месец март.

Целта ни е, като представяме нашият прочит на теории, които смятаме че са още „живи“ и актуални, да чуем и вашето мнение, предпочитания и номинации по този явно все още отворен въпрос - Какво е лидерството?

Тук е мястото да благодарим на всички, които писаха, изказаха мнения, взеха отношение по теорията за ситуативно лидерство, която представихме предишният месец.Теорията, на която ще се спрем в тази статия е: Лидерство от пето ниво (Level 5 Leadership - J.C.Collins)

Лидерството със сигурност най-експлоатираната  от всички теми, присъстващи в организационното пространство. Феноменът Лидерството провокира  интерес в много научни направления, които колкото и близки да са, предлагат различни перспективи. Психология (социална, организационна, индустриална, личностна), мениджмънт, поведенчески или невроикономикс, социология, политология и т.н.

Както често става една част от създадените теориите остават без реално приложение в практиката и биват „отмивани“ от ефекта на времето. Примери много.

Да си спомним за Алфред Адлер с неговият инстинкт за власт и доминиране (това е същият Адлер, който заедно със З.Фройд и К.Г.Юнг „наляха" основите на психоаналитичната теория в края на 19 век). Изглежда приносът му отдавна е забравен.

Грях №5: НЕВНИМАНИЕ КЪМ РЕЗУЛТАТА

Ето че, след като разгледахме останалите четири слабости (Липса на доверие, Страх от конфликти, Липса на ангажираност и Избягване на отговорност) стигнахме и до върха на пирамидата. На нея седи последната слабост. Lencioni я е сложил на върхът на пирамидата неслучайно-това е слабостта, която най-ясно се вижда и която често е причината за това да се стартират действия по „лекуването“ на компанията.

Както при повечето заболявания обаче преди болестта да застраши съществуването на човека е имало редица други прояви, на които никой не е обръщал нужното внимание. Също така често екипите, в които тази слабост е вече проявена са „отвъд спасяването“.

Идва ред на грях №4: ИЗБЯГВАНЕ НА ОТГОВОРНОСТ

След като вече разгледахме как Липсата на доверие, Страхът от конфликти и Отсъствието на ангажираност, застават в основата на пирамидата, символизираща слабостите на екипа, сега ще продължим да се изкачваме нагоре към върхът й.

Под ИЗБЯГВАНЕ НА ОТГОВОРНОСТ Lencioni разбира не само поемането на лична отговорност за изпълнението на отделни работни проекти или задачи. Акцентът, който поставя е върху избягване „търсенето на отговорност“, функция, която сме свикнали да асоциираме с отношенията на мениджмънта към подчинените нива. 

Здравейте приятели,

Днес публикуваме втората статия от поредицата - Пет "смъртни" гряха в управлението на екипи. Както знаете статиите са творение на колегите от HR Support, екипа на HR cafe Bulgaria помага, както винаги, в разпространението :-).

Моля, бъдете активни, коментирайте, създавайте дискусия. Защо? Защото - "В спора се ражда истината", беше казал някой!? :-)

Съмнявам се някой от читателите да е прекарал последните десетилетия като отшелник в  пещера или корабокрушенец на самотен остров. В случай, че не сте от споменатите „щастливци“ сме сигурни, че добре познавате понятието Team building.

Може много от вас да са били „подложени“ на влиянието му-  къде с приятни къде с недотам чувства- имате какво да споделите по темата. Като стана въпрос за споделяне, ето нещо лично от човек с опит в провеждането на тиймбилдинг събития "през последните десетина години те станаха все по-масови, все по-повърхностни, все по –предвидими" Превърнаха се в еквивалента на fast food за HR индустрията.

Що е то - емоционална интелигеност? Как да управляваме или по-скоро да направляваме емоциите си? Възможно ли да достигнем ниво, при което ще можем да използваме емоционалните състояния в наша полза? На тези и много други въпроси отговаря Ясен Димитров.

Мотивация на персонала – всеки си мисли че прави максимума според възможностите си и когато не се получи си казва  "… е, не всеки може да бъде мотивиран. Можеш да отведеш коня до водата, но не можеш да го накараш да пие".

Дали наистина нещата изглеждат по този начин? Дали толкова малко зависи от мениджърите и от HR специалистите? НЕ, ние НЕ МИСЛИМ ТАКА! Колкото и да е трудно намирането на точния "индивидуален" мотивационен подход, когато трябва да поведем, да мотивираме служителя към определени поведения има нещо, което е валидно и съотносимо към всеки един от хората в екипите ни – и това са поведенческите прояви на демотивацията. За всеки специалист, който управлява хора, бил той мениджър, HR или собственик на бизнес, разпознаването на поведенческите индикатори на демотивацията е основно умение в управление на екипа.