Наследяването на бизнеса и възможностите за неговото планиране е актуален с нарастващо значение проблем както от научна, така и от практическа гледна точка. Прехвърлянето на собствеността и подготовката на наследниците на фамилния бизнес привличат множество изследователски усилия, особено по отношение трансфера на собствеността.
Разглеждайки фамилния бизнес, следва да напомним, че фокусът е отправен върху малките и средните предприятия (наброяващи по-малко от 250 души съгласно възприетата европейска класификация), в които собствеността и ефективният контрол на управлението са (главно) в ръцете на членове от семейството. Това положение може да бъде важна детерминанта за успеха на фирмите, но също може да бъде източник на много проблеми.
