SNA vs 9-box Matrix
В блога на Крис Дън – един от 100-те най-влиятелни личности в областта на човешките ресурси в САЩ – попаднах на един колкото провокативен, толкова и верен материал. С любезното съгласие на автора* ви предлагаме съкратен превод на публикацията:
Стани, седни... 911 (гореща телефонна линия за спешни случаи) е някаква нескопосана шега.
За съжаление, същото важи и за повечето оценки на представянето. И не е нужно да си ядрен физик, за да разбереш защо.
Защото те не са нищо повече от това, че едно човешко същество (обикновено мениджър) оценява друго. А както всички ние добре знаем, това „оценяване” е замърсено от редица променливи, често пъти с най-добри намерения, друг път напълно безскрупулно. Когато един човек оценява друг, на повърхността напълно естествено изплуват малки нещица като пристрастия, житейски опит, желания, лични планове и интереси, а в много случаи дори несигурност.
Обичам да казвам, че повечето оценки на представянето са практика на това една кутия да оценява друга кутия. И да, кутиите харесват кутии, които изглеждат, действат и мислят точно като тях.
Една ефективна оценка на представянето трябва да излезе извън рамките на ограничаващото оценяване между кутии. Разбира се, съблюдаването на KPIs е важно, но много често те са зле съставени и се фокусират единствено върху индивидуалното представяне и изключват условията, които имат влияние като формиране на ценности, въвеждане на нови продукти или увеличена доходност и пр.
Възможно ли е да се види как Мрежата оценява талантите? Пълният поглед върху даден човек не струва ли повече отколкото една кутия да оценява друга кутия? Определено да, но това разрушава представата ни за Човешкия Капитал като Цар. Мрежовият подход може да ни накара да видим отвъд кутията и което е още по-важно, може да ни покаже как всички кутии в организацията си взаимодействат за създаването на стойност.
Когато оценяваме един талант от гледната точка на мрежата или през погледа на Социалния Капитал вместо през очите на Човешкия Капитал, ние започваме да виждаме отвъд тесните граници на мисленето на линейния мениджмънт като в кутия, едва проработило през годините на индустриалната революция.
Започваме да виждаме хората, които съставляват нашата организация, като взаимосвързани и взаимозависими, без значение колко голяма може да е разликата между един R&D център и един търговски екип. Да, започваме да виждаме компаниите си като динамични организми, а не като големи часовници, изградени от сменяеми части.
Мислите си, че това няма значение? Аз пък мисля, че има. Просто попитайте Whirlpool Corporation, която наскоро научи, че:
Съществува малка връзка между онези индивиди, които се явяват централни за социалните клъстери, носителите на знание и онези, които се оценяват като топ таланти чрез метода на 9-те кутии.
Накратко, това е мек начин да се каже, че методът на 9-те кутии е изначално дефектен... и ако ние наистина искаме да се движим напред, то тогава темата си заслужава вниманието и дискусията.
* Джошуа Летурно (автора) е собственик на „Knight & Bishop” – консултантска компания, занимаваща се с директен подбор за ключови позиции и оценка на персонала, с основен фокус върху социално мрежовия анализ (SNA). Повече подробности можете да научите в неговия блог Collaborative Chaos.