Социален капитал и социални мрежи
Модерната социология и политология не са достигнали до единна дефиниция на понятието социален капитал. За най адекватно определение е прието това на френския философ и учен Пиер Бурдийо - "Сборът от действителни или потенциални ресурси, които са свързани с притежанието на трайна мрежа от повече или по-малко институционализирани отношения на опознаване и взаимно доверие".
Двуяко е използването на икономическия термин капитал, тъй като той може да се измери и винаги може да се намери парично изражение. Въпреки това аналогията с икономическата форма на капитал не е случайна, тъй като те имат сходства, но и значителни разминавания, които лесно ги диференцират един от друг. За разлика от икономическия капитал, социалният не може да бъде измерен с математическо пресмятане и изследване, по скоро може да се разгледа, като двуполюсна крайност - използва се или не се използва.
Активно в нашето общество започна да се говори за социален капитал след появата на Интернет базираните мрежите за комуникация тоест, груповото споделяне стана модерно. Ограничаването на дефиницията „социален капитал“ само до модерните форми на свързване посредством Интернет и споделянето на общи интереси и доверие е разглеждане на последните двадесет години. Развитието на обществото и създаване на общополезни форми на общуване и споделяне в най-развитата си форма достига при формирането на демократично общество, което се саморегулира посредством норми, защитаващи интересите на най-малката конструктивна единица – човекът.
Натрупването му е процес започнал при появата на гражданското общество и организирането на групи, където се създават системи на управление и сфери на влияние. Създаването на тези кръгове от хора довежда до йерархическа структура и обособяване на по-влиятелни групи от други. Демократическата форма на управление и свобода на избора налагат тази създадена семантична мрежа да се наблюдава и моделира спрямо развитието. Социалният капитал е двуполюсно явление - създава се от индивидите, за да служи на групите, но същевременно служи на отделните участници да извличат еднолична полза от групите.
Двупосочното разпределение на интереса към управлението на социалният капитал поставя въпросите как и кой? Как се избира кой да има влияние? Всеки човек е част от социалният капитал, но също така има своя собствена социална „стойност“ и как ще бъде оценен от останалите участници е въпрос на обективни и субективни особености на индивида. Както останалите форми на капитал социалният не е достъпен за всички, бариерите за вход са толкова повече, колкото по-висока е обществената значимост на общността. Такива общности са професионалните, инвестиционните, културните и други. В тези специализирани групи капитала се формира от доказали се индивиди, което покачва стойността на групата. Лидерите избрани от членовете са официални представители, които на микро ниво управляват процеси свързани с общо национално значими процеси. Процесите вътре в една организация която „пази“ стойността на социалният си капитал са недостъпни за „аутсайдерите“, единственият регулатор е създателят на социалният капитал – гражданското общество.
Гражданското общество получи поле за директна изява била тя анонимна или не, чрез социалните мрежи. Социалната мрежа се състои от N броя агенти, които са пряко или косвено свързани един с друг. В мрежата разстоянието между двама агенти се измерва като се проследи най-кратката верига, която свързва двамата агенти. Приятелите са участници, който имат най-кратката верига, непреките познати имат по-дълга такава. Ако сравним социалните мрежи от всекидневието ни и тези от Интернет пространството, те не се различават по нищо освен по скоростта с която достигаме до най-близките и не толкова близки хора. Ускоряването на процесите е една от целите на модерният човек, който все по-често отбелязва недостига на време в ежедневието си. По бързото споделяне и оценка водят до по-бързо формиране на общественото мнение по даден въпрос, в този смисъл социалния капитал се натрупва по-бързо. Дали стойността му е по-висока, не може да се определи. Едно е сигурно че модерните социални мрежи раждат качеството в голямото количеството обменена информация.
Пряко измерими са резултатите от бързата комуникация между членовете на дадена група - бунтовете във Северна Африка бяха организирани през мрежи за споделяне, успешни практики достигат до всички заинтересовани, мнението на индивида е все пак споделено. Колко хора ще реагират е може би стойността на вашият социален капитал.
Автор:
Симеон Първанов