Размисли за лоялността ....
За мен Лоялността – от позицията на един редови служител (по мое мнение всеки един е служител на някого, дори Барак Обама изпраща рипортите си на онези, там горе) е свързана с няколко неща: твоят интерес към нещата, които правиш да бъде продължаващ във времето, този за когото работиш (твоят работодател) да бъде „добър пример” и да не те „предава”.
Лоялността е това качество, което насочва твоя избор в посоката „по-скоро да подаваш ръка”, отколкото „по-скоро да стоиш с ръце в джобовете”, но е толкова странно как залитаме ту към едното състояние, ту към другото... И какво е това, което ни провокира да сме и тук, и там? Явно, силната воля не е достатъчна или поне е нещо което е изчерпало своето значение в наши дни. Същото си мисля и за джентълменската дума, защото думите са като вятъра и последствията като угризения на съвестта напр. се отмиват просто с поредния... голям скоч. Добрите намерения или добронамереността са също толкова-толкова преходни!
Какво трябва да направиш и какъв трябва да си, за да кажеш с гордост, че си ... лоялен? (тук изключвам предложението, че трябва да се пенсионираш в една компания)