Професионално ориентиране ...., да ама за млади
Съвсем наскоро отмина официалното откриване на е-платформата MY WAY, чиято цел е да вдъхновява и ориентира бъдещи професионалисти в техния по-правилен избор на професия и образование. На церемонията по откриването в деня на Народните будители (много символно избран ден) в залата на музикалното училище „Любомир Пипков” в София почти нямаше празни места.
Ентусиазмът и непринудената откровеност на Олга и Ангел, а и на останалите съмишленици от екипа, бяха заразителни и пораждаха впечатления, че този път формата на кариерен форум в България ще бъде по-успешен от всякога.
Определено ми харесват няколко неща, в които винаги съм вярвал: концепцията с учители и ученици в много широк смисъл; доброволчеството, което активно въвлича хората да работят за една кауза и едновременно с това да се учат и да самовъзпитават много важното качество „търпение”; менторите, които споделят своя опит и помагат на „прохождащите” като ги вдъхновяват и насърчават и не на последно място професионалното „опознаване на себе си”. Комбинацията от четирите е ключ към вратите с възможности за избор на професия, която разбира се, трябва да бъде желана, харесвана и да носи удовлетворение. Все пак едно от най-важните неща е един ден чистосърдечно да можеш да кажеш: „Аз съм щастлив със своята работа!”.
И в тази връзка (както с много други неща) е важно началото. Отдавна „хората за пример” станаха малцинство или по-правилно някак се промени представата за „примери, които водят към успех” – съвсем естествено хората и времената са други, но учителите които „палят искрата” са навсякъде. Само трябва да бъдат потърсени за помощ и те с готовност ще откликнат, както е било винаги!..
Въпреки че хората са различни, за сетен път е актуална темата с яйцето и кокошката …Първо финализирам образованието си и след това си намирам сериозна работа или обратното? Когато трябваше да направя този избор, както по-голяма част от множеството, се дипломирах като висшист и след това започнах да търся работа, която да е „нещо по-така”. Сигурен съм, че тази история не е само моя! Ако сега трябваше да решавам дилемата, то бих направил обратното. Отчитам като огромен минус липсата на подобни извори на информация за професионално ориентиране във времената, когато бях „прохождащ” (за някои неща все още съм), но сега е по-лесно и едновременно по-трудно: толкова много кладенци, че чак да се зачудиш коя вода е най-хубавата?
Професионалният път никога не е лесен, но за да станеш наистина добър трябва да утоляваш жаждата си от много и различни кладенци, да пълниш тежкото ведро и така, докато станеш един от най-добрите. Чиракуването никога не е приятно, но е част от израстването. Понякога струва повече време, но си заслужава и ако оставяш след себе си „добра памет” ще спечелиш и себеуважение, и уважението на другите. А, удовлетворението ще е най-ценната мотивация. Важно е нашите кладенци да не пресъхват и затова знам, че за тях ще се погрижат настоящите и бъдещите учители в живота и в бизнеса и това сме всички ние.