Проблемът да намериш наследник на бизнеса
Наследяването на бизнеса и възможностите за неговото планиране е актуален с нарастващо значение проблем както от научна, така и от практическа гледна точка . Прехвърлянето на собствеността и подготовката на наследниците на фамилния бизнес привличат множество изследователски усилия, особено по отношение трансфера на собствеността.
Разглеждайки фамилния бизнес, следва да напомним, че фокусът е отправен върху малките и средните предприятия (наброяващи по-малко от 250 души съгласно възприетата европейска класификация), в които собствеността и ефективният контрол на управлението са (главно) в ръцете на членове от семейството. Това положение може да бъде важна детерминанта за успеха на фирмите, но също може да бъде източник на много проблеми.
Според изследователите трансферът на фамилния бизнес е най-критичната фаза от жизнения цикъл на малката фирма. По тази причина трябва да се обърне внимание на тясно преплетените взаимовръзки: фирмата и основните заинтересовани страни; по-старото поколение и фирмата; по-младото поколение и фирмата; старото и младото поколение; по-младото поколение и основните заинтересовани страни и по-старото поколение и основните заинтересовани страни.
Поради факта, че доминиращата част от бизнесите са основани като фамилни (семейни), в тях съществува интензивно взаимодействие между предприемача, неговото или нейното семейство и фирмата, което налага планиране на наследяването. Много основатели обаче пренебрегват планирането при прехвърлянето на бизнеса им на следващото поколение, без да осъзнават, че то е финален тест за успешния предприемач.
Планирането на наследяването следва да се разглежда като процес, а не като действие или събитие, поради това че в много фирми то се случва само веднъж на всеки двадесет или тридесет години. Този процес води до прехвърляне на управлението и / или собствеността от един член на фамилията на друг, като те могат да бъдат част от „разширено семейство” и (не) могат да принадлежат към същото поколение.
Във връзка с това следва да се имат предвид четири важни аспекта:
- Дребен бизнес – да има или да няма наследници е реалната селекция (избор) при фамилния бизнес, продажбата винаги е много трудна.
- Необходимо е трансферът да се предвиди навреме и да се представи наследникът в бизнеса – ”най-плодородното решение” е това на обединеното управление, при което наследникът се кооперира със собственика; правят се много съвместни иновации като обучението продължава от 8 до 10 години.
- В производствените фамилни фирми е важно наследниците да са физически натоварени (с изключение на децата).
- Фамилни споразумения или семеен съвет – вземат се решения за инвестиции, разпределение на печалбата и преди всичко за наследниците; семейният съвет е формално тяло; семейното споразумение предвижда бъдещи проблеми, ускорява решения, управлява бизнес конфликти.
Наследяването на фирмата е неминуемо свързано както с позитивни, така и с проблемни аспекти. Освен това съществуват два основни елемента на противоречие между семейството и бизнеса :
- несъгласия, засягащи вземането на решения около разпределението на печалбата: краткосрочен интерес на семейството (разпределение на печалбата) срещу дългосрочен или средносрочен интерес на фирмата (реинвестиране на печалбата);
- несъгласия, засягащи ролята и позицията на отделните членове на фамилията; йерархични структури в семейството като право на първородство за по-големи деца над по-малки деца или (много често) предпочитание на синове над дъщери, дори ако няма причина за това от управленска гледна точка.
Позитивни и проблемни аспекти при унаследяване на фамилния бизнес:
Позитивни аспекти (полезни са преди всичко в периода на стартиране):
- Вътрешно сцепление;
- Солидарност;
- Висока способност да реагира на криза;
- Гъвкавост;
Проблематични аспекти (бащата предприемач иска да прави всичко сам):
- Олицетворение на проблеми;
- Субективизъм;
- Емоционални и психологически следствия в решенията;
Основни решения при осигуряването на приемственост.
При оттеглянето си предприемачът трябва да избира измежду три основни възможности :
- Предаване на собствеността и управлението на преки и свързани наследници (син, дъщеря, внуци, племенници). Тук е важно да се постигне фамилен консенсус за наследника, да се избере най-добрият наследник / приемник, да се разпредели имуществото (най-добре изкупуване на останалите части от наследника – в редица страни подпомагано от банки).
- Подготовка на външен наследник (с продажба на бизнеса, със закупуване на част от собствеността), или продажба на „случаен” купувач при пенсиониране.
- Ликвидиране на бизнеса – най-малко привлекателна възможност от гледна точка на заетостта. Важното е да се осъществи с възможно най-малко сътресения.
При изследване състоянието на фамилния бизнес наследяването следва да бъде разглеждано по отношение на връзката с предприемаческата приемственост и продължителността на бизнеса. В този смисъл е необходим подробен анализ на бъдещето на семейството, което продава бизнеса, и икономическите / конкурентните резултати, които са постигнати при новата собственост. В резултат на преден план излизат въпросите: „Какво става със семейството, което продава бизнеса? И какво се случва с бизнеса, който е продаден?” В общи линии решението да се продаде бизнесът въздейства върху самата фирма, на нейното икономическо предназначение, управление и работна сила. В частност за фамилните бизнеси това е много сложно решение, съдържащо многобройни икономически променливи, възникващи от високо диверсифицирани аспекти (не само икономически).
Можете да се запознаете с пълния текст на реферата тук