Петте "смъртни" гряха в управлението на екипи - част 3

Идва ред на грях №3: Липса на Ангажираност

Липсата на Доверие и Страхът от Конфликти са първите два гряха, за които говорихме. Те са „подготвили почвата“ за третия, известен още и като Отсъствие на Мотивация.

Всички знаем колко деструктивно може да бъде това за индивидуалното представяне на служителите, но следвайки моделът на Lencioni виджаме, че се "случва" нещо още по-деструктивно за самата организация и това е усещането за неопределеност, липса на стандарти и занижени очаквания.

Поради фалшивата хармония (породена от Страх от Конфликти), пазеща чувството за неуязвимост никой не е представил мнението си за пътя, по който трябва да върви екипа. Всеки привидно се е съгласил със стратегия, стандарт или с липсата на такива. Като резултат никой не вярва истински в пътя, който се очаква да извърви.Това се отнася с още по-голяма сила за мениджмънта, който освен да извърви този път трябва и да преведе екипите си по него.

Когато мнението ти не е чуто, когато предложенията ти не са били обсъдени – никой не е „отдаден“ на целите на компанията. Никой не е „купил“ настоящата стратегия и затова тя се следва само на думи. Тук идва въпросът дали, за да се достигне до пълна ангажираност на екипa, винаги е нужен консенсус?

Ще отговоря директно с думите на Lencioni:
„За бога не! Консенсус на всяка цена може да бъде нещо ужасно, което парализира екипа – в желанието му да се угоди на всеки. Това което е градивно се нарича да НЕ се съгласиш на 100%, но ДА се посветиш на постигането на 200 %. В края на краищата всеки има нужда да „претегли“ решението преди да се съгласи с него или не, но когато види логиката му ще е много по-склонен да го следва дори и скалата на вътрешните му емоции да е леко дебалансирана. Стига и неговата версия да е чута и зачетена.“

Дали сте попадали на подобни екипи? Сигурни сме в това.

Очакваме вашите коментари - екипът на HR Support ltd.