Една добра практика, много добри контакти
Преди години, когато се занимавах основно с подбор, раздялата ми с кандидатите завършваше по един и същи начин. Когато казвах да очакват обратна връзка, каквато и да е тя, обикновено отговорът беше – да, всички казват така и после нищо.
Сега, когато изпращам кандидати за работа, диалогът е почти същият. Като че ли по-често ми задават въпроса – мога ли да се обадя след време за резултата. Може би мълчанието на даващата обратна връзка страна и по-дългия период на търсене на работа ги е направил кандидатите по-активни, по-уверени да питат и по-непримирими към неизпълнението на поет ангажимент.
Предполагам на всеки от вас се е случвало като кандидат за работа да не получава обратна връзка при интервю за работа. Дори много авторитетни компании с добри практики и отлично разработени политики и процедури влизат в групата на замълчаващите. Кандидати за висши мениджърски позиции, с отличен управленски опит, се оплакват от зловещата тишина. А за такива позиции понякога подборите са продължителни, знаете.
В крайна сметка всяка компания сама разработва процедурите и решава как да комуникира със своите кандидати. Тази комуникация е част от корпоративната култура и идентичност, от интегрираните маркетингови комуникации и аз не бих искала да оспорвам нито един подход.
Бих искала да споделя обаче една добра практика, която създава добри отношения и контакти, независимо от финала на процедурата по подбор.
Вероятно много от вас практикуват именно това – благодарствено писмото, което изпращат на кандидатите, явили се на интервю и неодобрени за следващи стъпки. Независимо дали е първо, второ или трето интервю, център за оценка, тест или друг етап на процедурата по подбор.
При положение че получавате по 150, понякога и повече кандидатури за работа дневно за една позиция, няма как да подминете няколкото благодарствени писма от неодобрени кандидати. С мили думи те изразяват своята признателност за това, че сте ги информирали за развитието на подбора. Много често благодарят за професионализма и отношението, желаят успех, казват, че ще препоръчат компанията...Случвало ли ви се е?
Не е ли приятно така да се разделяте с неодобрените кандидати? Подобни писма съм получавала от хора на много високи нива в йерархията и от хора, които заемат „експертна позиция, без ръководни функции”.
Поводът да споделя този свой опит беше една случайна среща на един от големите булеварди. Аха да се разминем и не се разминахме. Тя, дама на ръководна позиция в българска фирма. Аз вече не съм на позицията, на която тя ме познава. Тя - неодобрен кандидат за работа. Аз, приносител, тогава, на лошата вест. Помним се обаче, защото тя ни препоръча по роднинска линия на голяма фирма, която стана наш клиент и аз работих по техни позиции в подбора. Нееднократно.
Когато кажа на някого, че неодобрен кандидат ни е водил клиенти, гледат ме със съмнение. Но случаят не е единствен. Просто сега се видяхме с дамата и тя ми припомни тази ситуация, за която и тя разказвала с гордост. Не й се случвало след това, въпреки че за тези години имала не малко срещи с посредници и работодатели. Имах и случай, когато неодобрен кандидат, който си намерил все пак работа, но не чрез нас, ни препоръчва на предишния си работодател, защото имали големи проблеми с подбора.
Най-често неодобрени кандидати, които са впечатлени от отношението дават препоръки на други кандидати.
Естествено за подобно отношение своята роля има и т.нар. Thanks Letter. Писмото, с което съобщавам на неодобрените лошата вест, но им благодаря, че са кандидатствали за работа при нас. Коректно е кандидатът да знае, че за него процедурата е приключена. За мен е важно да зная, че съм дала обратна връзка на всички.
И фактът, че получавам отговор на тези писма е показателен. Последните три завършваха така:
- „Оставам с най-добри чувства”;
- „Убедена съм, че сте направили най-точния подбор и ви пожелавам искрено успех в работата на вас и на вашата фирма”
- „Ваш фен и почитател”.