Да, зад неграмотното преставяне стои неграмотен човек!
Или колко полезна е наистина предварителната селекция по документи
Със сигурност ви се е случвало когато пускате обява за работа да посочвате конкретни изисквания – снимка, мотивационно писмо, портфолио. Вие сте посочили задължително условие, а вече 40 поред кандидатури не отговарят на него. Отваряте CV след CV, чудите се дали изобщо кандидатите са прочели за какво става дума преди да натиснат Send.
Опс! Правя уточнението, че за определени позиции кликването го прави някой друг вместо кандидата – съпруга, син, дъщеря, приятел, кум...Този помощник в кандидатстването, който обикновено е подготвил резюмето, съвсем не познава в детайли опита, нито пък може да разбере напълно дали неговият човек отговаря на изискванията.
И на мен, като и на вас вероятно, понякога ми се иска зад зле представената кандидатура да се крие един подходящ кандидат. За определени позиции ако не направя компромис още при прегледа на CV-то, няма да поканя нито един кандидат.
Телефонното интервю може да бъде много подходяща следваща стъпка
То ще ви спести време и нерви, но за съжаление няма да представи зле представените кандидати по-добре. На практика се убеждавате, че този, който на първо четене не стои добре, и на второ не грабва. Ако някой опровергае това правило и го поканите на интервю, потвърждението идва в личната среща. Да, зад неграмотното представяне стои неграмотен човек. Не случайно първоначалният подбор е по документи.
Виждали сте всякакви потресаващи начини на оформяне на резюмето. От една прикачена снимка до есе. Преди години един кандидат три път изпрати една стара жигулка на снимка. Нищо повече. Виждали сте в CV-то да пише ”грамотнос” и „технологий”. Понякога сме склонни да отдадем грешките на бързане или случайност. Но когато е на латиница, изписано като SMS, ч – 4, ш – 6...И когато това го пише студент или някой, завършил магистратура, няма как да бъдем снизходителни: „Siofior, Gr.Sofiq, pritejavam lichno urujie.”. Или „Умения: zavisi”.
Нямаме втори шанс да направим първо добро впечатление
Знаят го и кандидатите. Всеки сам избира как да се представи. Истината е, че е и за по-високи позиции има доста неграмотно представяне. И че за по-ниски позиции има перфектни кандидатури, с мотивационно писмо и добре подредено CV. Приятно впечатление на фона на общото едностилие прави, когато мотивационното писмо не е копи-пейст, а е написано за конкретната позиция и за конкретната компания. Това е първият сигнал, че кандидатът е мотивиран и знае за какво кандидатства. За съжаление се случва рядко.
Наскоро имах кандидат за шофьор, който няма свидетелство за управление на МПС. Или много по-масовия случай – кандидат за дадена позиция посочва като предпочитана такава нещо съвсем различно. Работил в друга сфера, търси друга работа, а в мотивационното писмо – стандартните фрази, че това е областта, в която иска да се развива.
Няма гаранция, че отлично представената кандидатура е подходяща. Но в първоначалната селекция наистина помагат критериите за резюмето и мотивационното писмо. Още повече, че днес може да се намери лесно безплатна информация как да бъде подготвено CV, как да бъде представена кандидатурата, как да се напише мотивационно писмо, как да се подготвят кандидатите и дори какви въпроси задават интервюиращите. Ако човек не направи това първо усилие как да очакваме, че ще положи усилия в работата?
Внимание, лъжат ни!
Колкото и да съм добронамерена и да приемам фактите от CV-то за истина, опитът ми показва, че твърде често кандидатите са склонни да излъжат. За начина по който са напуснали една фирма, за възнаграждението, за липса на информация в хронологичния ред на трудовия опит, за липса на образование, за естеството на работа, за участие в проекти. И за всичко останало. Понякога още първият поглед на CV подсказва за разминавания. Но най-често лъжите в резюмето могат да бъдат разкрити по време на телефонен или личен разговор.
Лъжат ни и за това, че искат работата, за която ние търсим професионалист. Че искат точно тази работа. А дори не са си направили труда да потърсят информация за фирмата и не знаят нищо за нашия пазар. Или както много добре го беше казал продажбеният стратег Лий Салц, големият въпрос е не към кандидата за работа, той е във вашата глава – работа или моята работа?
Един от новите трикове на кандидатите е да окрупняват опита си.
Вече всички знаят, че работодателите не гледат с добро око на тези, които често сменят работата си. Затова пишат например „1996-2006 продавач-консултант”, ако такава е търсената позиция. Може да посочат една фирма, а чак по време на интервюто да уточнят, че за този период са работили на подобна позиция в 7-8 фирми за по няколко месеца. Или да напишат вместо име на работодател – в сферата на търговията. Другият често срещан подход е да бъде посочена последната работа като настояща, а кандидатът от месеци да не работи там. Човекът активно търси работа, но нямал време да си актуализира CV-то или жена му пропуснала да го направи. А по-лошо е когато се прави на изненадан, че така пише там.
„Шефът се оказа човек, прати ме на борсата”
Вероятно сте чували подобни обяснения по време на интервю. Не малко кандидати посочват в CV-то си периодите, в които са били „на борсата”. При някои има повтаряемост. Често тези хора дори не полагат усилия да търсят работа. „Свършиха парите от борсата”, така често обясняват причината да кандидатстват по вашата обява за работа. Някои от тези обяснения прозират в самото представяне на кандидатурата.
Вие какво предлагате?
Много често още при първия телефонен контакт кандидатът задава този познат въпрос, за да прецени дали си струва да си губи времето с вас. Най-често така се държат хората, които всъщност нямат никакво основание за претенции и биха отишли там, където наистина им предложат най-много докато някой друг просто не даде повече. Те все още смятат, че работодателите наддават за тях. Понякога и образовани хора с много опит се държат така, когато са кандидатствали за по-ниска позиция.
Те имат своето основание, но ако наистина проявяват интерес към такава работа, за каквато кандидатстват, не биха си позволили да си затварят вратата сами. После подобни разговори се интерпретират така:”Аз отказах на ваши конкуренти, защото условията не ме устройват”. А истината е, че никой не ги е канил и нищо не им е предлагал. Това обикновено е стил на изнудване и пазарене, който добрите професионалисти, които знаят цената си не допускат.
Първоначалният преглед на CV-то може да ви подскаже и дали възнаграждението е основен мотиватор. Знаете, някои кандидати посочват предишни нива на възнаграждение, други – желано възнаграждение. Бъдете сигурни, че хора, които биха поставили на първо място други критерии при избора си на работа, няма да посочват конкретни числа в резюмето си. Те търсят работа, но съвсем не искат вашата работа.
Ах, морето!
Защо ли вълните и скалите са любим пейзаж за снимка, с която да се представят на работодателите си много млади хора? По бански, голи до кръста, поизлегнати. Не липсват интересни идеи за пози. Чудесно! Имате възможност да научите много от езика на тялото. Търговски представител, който е избрал подобна снимка или мениджър ключови клиенти? Подобни изображения рядко печелят симпатии и се свързват и с неуважение към работодателя, и към собствената си кандидатура и личност.
Сигурна съм, че всеки от вас има какво да разкаже от опита си с първоначалната селекция. Едва ли някой подценява този етап в подбора, защото от една страна, може да пропуснем талант, който не е според зададения профил. От друга – да си помогнем много в следващите стъпки. Не рядко точно този етап се възлага на неопитни колеги или на някой, на когото съвсем не му е работа, защото се смята, че е по-лесната част от подбора, а е доста трудоемка.
Грешка ли това?