„New Policy Forum” - интервю с михайл Горбачов

На 7-ми и 8-ми октомври се проведе международен форум „New Policy Forum” на тема „Europe looks East”, организиран от фондация „Славяни” и форум „Горбачов” с почетен гост самият Михаил Горбачов – инициатор на перестройката и нейния отзвук в страните от бившия социалистически блок. Имах удоволствието да се срещна с тази емблематична фигура на съвременната история и да наблюдавам дебатите на геополитически и икономически теми за Балканите и бившия СССР.

Не съм политически обвързан човек, но знам едно – социалната политика, включително политиката по заетостта, има автоматично въздействие върху бизнес живота в практически и индивидуален план. Затова ще Ви изложа накратко дискусиите на този форум:

Каква е западната представа за Балканите: слаб икономически регион, източник на евтина работна ръка, извор на етнически конфликти и територия, опъстрена с разнообразни култури и традиции. Дори Гърция – държава-основоположник на идеята за обединена Европа – се оказа ахилесова пета за Съюза. Що се отнася до България и Румъния, те се разглеждат като страни, на които им липсват традиции в демократичните ценности, в.т.ч. ценностите на пазарната икономика.

Излизайки извън границите на Балканския регион и отивайки още по на изток, това което се случа в последните две десетилетия е процес на засилена дерегулация. Това е причината, според Горбачов, за появата на анонимната власт в тези региони – властта на монополистите-олигарси и преобладаващото присъствие на неформалната икономика, която в Киргистан достига 80%.

Да се върнем на демократичните ценности. Напира въпроса за идеята на Европейския Съюз за свободна конкуренция на един общ европейски пазар. Но той е все още трудно възможен на фона на относително слабата интегрираност на новите страни членки към Общността. Интегрираност в понятието на икономическо развитие. Да, някои отбелязват, че в региона на Източна Европа и оттатък Черно море липсва феноменът на възникващите пазари, каквито са Китай, Индия, Бразилия, а донякъде и Русия, и Турция.

Що се отнася до пазарите на труд, то едно от условията за конкурентност включва тенденцията в ЕС към умереност в разходите за труд: нивата на заплащане и данъчните ставки. Сравнително евтината работна ръка и ниските данъчни ставки (най-ниски в целия ЕС за България от 10 процентни пункта) карат западните индустриалци да гледат на Изток и предизвикват недоволството на изпадащите в безработица западни работници. Поради което редица европейски държави предприемат политика на протекционизъм на собствените си пазари. Така че все още можете да усетите манталитета на студената война, особено в Русия и областта, казват наблюдатели.

Да си припомним приоритетните за ЕС сектори: това са зелената икономика, развиването на ВЕИ и иновациите в компютърните и комуникационни технологии. Как е свързано това с регионалните пазари? На малките държави като България се гледа като на малки пазари, включително малък човешки ресурс. На това становище съществува контрааргумент, който изненадващо дойде от американска страна, а именно случаите на локална автономност като Сан Марино, Андора и Монако. Не представлява изненада фактът, че туризмът е основен отрасъл на тези икономики, както и специфични бизнес ниши като издаване на пощенски марки за едни и хазарт за други.

В България секторът на услугите представлява най-голям дял от икономиката – около 60%, където сивата икономика е значителна и нивата на заплащане – сравнително ниски. А човешкият ресурс по неофициални данни съставлява ¼ от населението на страната. Така както се говори за задържане на персонала в компаниите, защо да не се говори и за задържане на кадрите в страната? И кои сектори на икономика ни са приоритетни?

Ще завърша с добро пожелание. Една от демократичните ценности на запада е поемането на отговорност – за взетите решения, поетите ангажименти и извършените действия. Когато хората започнат да застават зад своите действия и думи, тогава ще знам, че сме тръгнали на прав път.