Предизвестие за прекратяване на трудов договор

Наскоро попаднах на една американска статия, в която се коментираше какво предизвестие да отправим към работодателя при напускане и защо не бива да си тръгваме веднага. От нея разбрах, че при братята американци няма никакви законови изисквания за предизвестие, но практиката е наложила работодателя и работникът да се предупреждават взаимно две седмици предварително. Идеята на предизвестието е работникът да успее да довърши текущата си работа и двете страни да не се разделят с лошо.

У нас нещата стоят по доста по-различен начин. Кодексът на труда формулира задължително предизвестие от минимум 30 дни (чл. 326, ал. 2), което в трудовия договор може да бъде удължено до 3 месеца. Това е много интересно решение на българския законотворец. Нашият трудов кодекс е създаден по времето на социализма и определено още носи духа на онова време – в него работодателят все още се смята за експлоататор и по-голямата част от текстовете са в защита на правата на работника. Точно в частта за предизвестието, обаче, намирам, че тези дълги срокове не са в ничий интерес и по-скоро са пречка и за двете страни.

Какво имам предвид?

Когато работникът реши да напусне фирмата, в която работи, по собствено желание, той обикновено първо си намира новата работа и едва след това подава предизвестието за напускане. Ако са в добри взаимоотношения с работодателя, той ще си направи и добра сметка коя е важната работа, която трябва да свърши преди напускането и ще планира да я свърши в максимално кратък срок. Ако отношенията им не са добри, то един такъв служител може да нанесе повече вреда, отколкото полза, така че за всички би било по-изгодно да се разделят колкото може по-рано.

В този случай законът се опитва да защити работодателя и да „закрепости” работника на неговата позиция достатъчно дълго време, за да може работодателят да успее да му намери качествен заместник. Аз, обаче, не мисля, че един човек, който вече в съзнанието си е напуснал фирмата, човек, който е изгубил желание и мотивация да работи в този екип, ще допринесе с нещо полезно за бизнеса на фирмата, ако го задържиш насила още няколко месеца.

Напротив, неговото присъствие в офиса е излишен разход на средства и само ще въздейства негативно и на останалите членове на екипа, с който работи. Смятам, че дори и единият месец, изискван по закон, е твърде дълъг срок да се задържа такъв човек в екипа, а ако договорът предвижда по-голям срок, това е истинско самоубийство за фирмата.

Още по-малък е интересът на работодателя да спазва предизвестието, ако той самият е решил да прекрати договора. Тук ощетената страна е работникът и се предполага, че предизвестието ще му даде някаква сигурност (разбирайте средства), докато успее да си намери нова работа. Но дори и в този случай мисля, че законът предлага неефективно решение. Отново имаме случая с демотивиран (и може би обиден, гневен или ядосан) от уволнението служител, който може даже да бъде опасен за фирмата, ако неговата работа е свързана с вземането на отговорни решения, а ако бизнесът върви на загуба, задържането му за още няколко месеца само ще натрупа още дългове на фирмата.

В тези случаи добрата практика (на запад, а на места и у нас) е незабавно прекратяване на договора по взаимно съгласие, като работодателят изплаща някакво обезщетение (обикновено в размер на една месечна заплата) за времето на предизвестието. По този начин работникът получава компенсация за уволнението, а в същото време работодателят се освобождава бързо от ненужните ресурси. Такова решение е хем ефективно, хем изглежда честно и за двете страни и не води до лични проблеми или пък съдебни дела.

В този смисъл, може би всички текстове в Кодекса на труда, свързани с предизвестията за напускане, би трябвало да се преразгледат и да бъдат формулирани в по-малко задължаващ и ограничаващ дух. За щастие, двете страни винаги имат възможността да се разделят с разбиране и по взаимно съгласие. Проблемът идва, когато отношенията между тях са обтегнати, а законът ги задължава да останат заедно още няколко месеца. Това е взривоопасна ситуация и може да нанесе повече вреди, отколкото ползи.

Автор:
Елена Вълева