Как да сметнеш колко струваш?

Периодът е труден за много професионалисти и работодатели в различни сектори.  Висококвалифицирани кадри останаха без работа и продължават да са в процес на търсене година и повече. Някои от тях си тръгнали от гордост и обида как така ще им намаляват заплатите и ще получават колкото една чистачка! Нито образованието, нито квалификацията, нито личното им достойнство позволяват да търпят това. А после се оказва, че всичко това позволява да се наредиш на опашка в бюрото по труда... Работодателите като цяло предпочитат да наемат хора, които не са им толкова скъпи, знаят, че имат избор и не са склонни да купуват звезди, освен за определени позиции, за които обикновено няма и откъде да ги купят.

Кандидатите? „Как да ви кажа колко очаквам, като си представям как шефът ви казва – щом иска толкова, да си намери някой друг да й ги дава!” Това признание на една кандидатка за работа бе изречено на глас, но вероятно си го мислят и другите, които се колебаят как да формулират очаквания като хем не искат да си подценяват труда и уменията, хем не искат само заради едно назовано число да бъдат задраскани.

Да, има средни пазарни нива за всяка професия и всеки сектор. Но има и средни нива за всяка конкретна компания. У нас все още са рядкост обявите, които в прав текст казват какво ще е месечното или годишното възнаграждение. Обикновено това е тема на второ, трето интервю или при поканата за работа. Но още на първо интервю в повечето случаи се поставя въпроса за очакваното възнаграждение. За ужас на повечето кандидати. Как да сметнеш колко струваш и колко да поискаш?

Често младите, току що завършили бакалавърска или магистърска степен, тръгват от нива, които дори добре платените кадри в една организация не получават. Понякога заради липса на информация, понякога водени от разбирането, че не трябва да се подценяват и че ако поискат по-малко, ще им дадат толкова, а не колкото е бил готов да даде работодателят. Не рядко се изхвърлят в очакванията хора, които съвсем нямат основание да претендират за исканите нива. Но право на всеки е да заяви цената си, още повече, че го питат. Като изключим висшите мениджърски позиции, можем да отречем някои митове, които и кандидати, и работодатели залагат в очакванията си за другата страна.

Мит № 1 за кандидатите: Искат толкова, защото са проверили нивата на възнаграждения в компанията, подготвени са с информация за пазарното ниво в сектора.
Истината: Много често кандидатите няма откъде да получат тази информация или тя не отговаря на истината. Факт, има кандидати, които знаят нивата в компанията от вътрешен източник и са имали шанса да получат достоверна информация за пазарните нива. Но повечето от кандидатите налучкват или се опитват да придадат тежест и на кандидатурата си, и на работодателя. Аз съм сериозен кандидат, професионалист, кандидатствам в сериозна фирма, която дава нормални заплати. Казвам нормални, защото напоследък „добри пари”, е много трудно дефинируемо. Пък и винаги е било така – за един добри са 1000 лв., за друг, това е обидно ниско.

Мит №2 за кандидатите: Щом искат повече пари са получавали сходно ниво.
Истината: В повечето случаи, в момента на пазара, кандидатите са получавали възнаграждение, което не ги удовлетворява и търсят по-приемливо за тях.

Мит №3 за кандидатите: Хора, които заявят сериозни претенции, няма да започнат при по-ниско ниво.
Истината: За съжаление, повечето от кандидатите дори и да искат една определена сума, са склонни да направят компромис с нея, стига да получат предложение за работа. Особено хора, които от доста време търсят, виждат, че не ги канят често на интервюта, имат и други познати, които търсят и си дават сметка, че съвсем не е толкова лесно да стигнеш до работодателя, за да му кажеш – искам толкова или си намери будала, който да ти работи за по-малко. Когато човек има семейство и деца, предпочита да работи за някакви пари, отколкото да не получава нищо и да отстоява правото си на високоплатен специалист.

Аз имам един любим въпрос по време на интервю за работа – ако имате две или три предложения, по какво ще изберете работата. Преди години, когато градираха приоритетите, повечето кандидати започваха с възможностите за развитие. Днес почти всички започват с това – сигурна и стабилна фирма. Не е толкова важно колко ще плащат, а да плащат редовно...

Мит №1 за работодателите: Ще предложат толкова, колкото им поискаш.
Истината: Ще предложат, колкото преценят. В практиката си имам добрите примери на работодатели, които дават повече от това, което кандидатът е посочил на интервюто. Имам опит и в другата крайност – работодателят предлага ниво, което е по-ниско от това, което кандидатът е заявил. Преговори върху т.нар. пакет днес почти не се водят.

Мит №2 за работодателите: Не четат CV-та.
Истината: Четат. Четат и се хващат за главата. Кандидатите са много и за една обявена кандидатура понякога една трета до половината кандидати не отговарят на ключови изисквания. Ако кандидатствате всеки ден за по две-три позиции, за които не отговаряте на изискванията (тези от обявата са основни, но винаги има още, които не са описани), няма защо да се оплаквате, че никой не ви се обажда за интервю. Друг много сериозен проблем на кандидатите е начинът, по който си представят кандидатурите. Когато изпратите копи пейст мотивационно писмо и дори не си направите труда да оформите CV-то по правилата, сами намалявате шансовете си. Работодателят чете стотици писма като вашето и вижда много по-добри автобиографии.

Мит №3 за работодателите. Сайтовете за работа са пълни с фалшиви обяви, работа се търси само с познати.
Истината: Сайтовете са пълни с истински обяви, зад които стоят истински работодатели. Но по същите причини повечето от кандидатите не получават никаква обратна връзка. Ако в обявата е посочено отлично ниво на английски език, а вие сте посочили начално или друг език, не можете да се сърдите, че не ви търсят. Ако се изисква висше образование, а вие сте със средно, дори да ви звучи сходно на предишна работа, вероятно има причини да се държи на това. И куп други такива детайли. Няма да споменавам снимката, която също може да даде много информация за вас – не дали сте красиви. Много от кандидатурите изразяват неуважение към самия работодател и към самия себе си. Други съдържат откровени ругатни. През последните години, за съжаление, за по-ниските позиции се появи тази нова тенденция – кандидатът да си излее негативизма, неверието и омразата към работодателите в посланието до бъдещия работодател.

Всичко това настройва и кандидатите, които дълго време не попадат на търсената работа, и работодателите, които остават разочаровани от това, което предлага пазарът. Как тогава да пресметнеш колко струваш, за да назовеш приемливо за работодателя число? Няма конвертор, който да превърне очакванията ви в реалната стойност. Трябва да го изработите сами. Да се доберете до повече информация , да отчетете всичките си предимства, опит, знания, да включите и това, което от ваша гледна точка не ви достига, за да сте идеалният кандидат. За работодателя е много по-лесно, защото той стъпва на своята работеща политика по отношение на възнагражденията. От друга страна много често има информация за конкурентните фирми на пазара, от които вероятно идвате. От надлъгване няма полза.

Правилото е – ако искате по-високо възнаграждение, заявете го с представянето на кандидатурата по време на всички етапи на подбора – от мотивационното си писмо и резюмето, през интервюта, тестове, симулации, ролеви игри до самото предложение за работа. Поакажете и докажете цената си, дори без да я вербализирате като конкретна сума.
Какво е вашето правило?